Свободният софтуер и отвореният код дават свобода!

Много хора несъзнателно се изпълват с подозрение, когато чуят че някой работи, без да му се плаща за това. И това е лесно обяснимо – в края на краищата, защо му е да го прави, освен ако не му е хоби? Но тогава това не е работа, а забавление. Подозрението става почти неизбежно, когато научим, че става въпрос за софтуерни разработчици – специалисти, чийто труд, както всички знаем, е доста търсен и, съответно, много добре заплатен не само у нас, но и по цял свят.  И въпреки всичко има немалко на брой хора, които правят именно това – разработват софтуер, без да очакват материално възнаграждение за труда си. Такива са много от специалистите, които създават софтуер с отворен код, който след това правят резултата от труда си достъпен за всички – напълно безплатно.

Но защо го правят? Какво ги мотивира? Какво ги кара да отделят от времето си и да работят с “идеална цел”? Каква всъщност е тази цел и наистина ли не получават нищо в замяна? Това са обичайните въпроси, които сигурно хрумват  на всеки, който се сблъска с гореспоменатия сценарий. Ние пък решихме, че адекватен отговор могат да им дадат единствено хората, които вършат целия този безвъзмезден труд за нас – софтуерните потребители. Затова ги зададохме на двама такива специалисти, които са в основата на проекта StotinkaOS: Ивайло Кузев и Владислав Александров. Ето какво отговориха те специално за вас, читателите на PC World България:

Бихте ли представили накратко екипа, който стои зад StotinkaOS?

Основатели на проекта StotinkaOS са Ивайло Кузев а.к.а Ivo и Владислав Александров а.к.а exwol.

Ивайло Кузев – живее и работи в Испания. Той е човек, занимаващ се през целия си живот активно и основно с Linux. Разработчик е на различни приложения за Linux и активно подпомага общността, като осигурява разработването и  опаковането на пакети за различни Linux проекти, преди да започне работа по собствен проект. Отговаря за опаковката на пакети софтуер и тяхната поддръжка. Създава и поддържа живите образи. Администрира платформите, които обслужват проекта.

Владислав Александров – живее и работи в България. Ориентиран е към системното администриране, а през последните години също се занимава активно с Linux. Отговаря за системната администрация и сигурността на проекта, уеб разработките и дизайна. Занимава се също с опаковка на пакети софтуер и тяхната поддръжка, администрира платформите, които обслужват проекта.

Останалата част от екипа са хора, които се занимават активно с ИТ в различни сфери и Linux потребители от дълго време. Ако трябва да обобщим – в екипа имаме системни и мрежови администратори, програмисти, Python разработчици, уеб Front-End разработчици.

– В днешно време сред независимите разработчици, като че ли най-популярна е разработката на мобилни приложения и игри. Какво ви накара да започнете разработката не на друго, а на операционна система? Защо се заехте точно с това?

Да, прави сте. Разработването на мобилни платформи или приложения за тях е апетитно от комерсиална гледна точка. Ние обаче не започнахме проекта като бизнес и той не е такъв. Никога не сме имали намерения да го правим бизнес. Проектът има друга насоченост. Разбира се, не можем да кажем, че той няма нужда от финансиране, но то не е свързано с печалби, а с удовлетворяване на неговите нужди.

Ако се върнем на мобилните платформи, през последните години те наистина взеха голяма част от пазарния дял. Станаха популярни, защото са удобни, компактни и винаги под ръка. Дават възможност на хората да са в непрекъснат контакт помежду си и то по най-различни начини. Т.е. където и да се намира човек, може да си провери пощата, да получи бързо и лесно информация, да изпълни определени задачи, да има достъп до определени лични файлове и данни. Въпреки това, ако трябва да се върши повече като обем работа, хората в крайна сметка сядат пред настолната си операционна система. Освен това бизнесът и администрацията също основно работят с настолни операционни системи и ние смятаме, че този факт няма съвсем скоро да се промени. Тези ОС имат своето място и бъдеще в живота ни, а ние се надяваме с нашия малък проект да дадем своя принос, за да разберат потребителите, че освен платените платформи има и достатъчно добри безплатни алтернативи с отворен код, които са не по-малко ефективни.

Що се отнася до игрите – причината да не сме ориентирани към тях, е че просто не разбираме нещата свързани с гейминга. С две думи, нямаме ресурси, знания и никакъв отпит, за да правим това, а е важно човек да се занимава и да прави неща, от които поне малко разбира.
– Кое е най-важното за StotinkaOS, което трябва да знаем? Разкажете ни с няколко изречения например от кога я разработвате, какви са нейните основни предимства и уникални характеристики в сравнение с другите налични open-source ОС платформи, какви са нейните цели?

Най-важното, което трябва да се знае за StotinkaOS е, че тя е GNU/Linux дистрибуция насочена главно към българските потребители. Базирана на CentOS, който пък е базиран на освободените кодове на една от големите световни компании предлагащи Linux корпоративни решения – RedHat. Предвид това, смело можем да кажем, че CentOS, е от най-стабилните и добре поддържани световни Linux дистрибуции и има огромен потенциал. Използвайки неговата база ние си осигуряваме стабилност и сигурност, а като работим и попълваме липсващото звено от пъзела на CentOS и правим удобна за десктоп дистрибуция, смятаме че StotinkaOS, може да отговори на нуждите на съвременния потребител. Така имаме съчетание от стабилна база и удобна за десктоп употреба система, която хем е напълно функционална за експертите, хем е и приятелски настроена към начинаещите потребители. Стремим се да дадем възможност на тези, които искат да мигрират от старите добре познати и скъпо струващи платформи, към безплатна работеща алтернатива. Като това да стане за тях по възможно най-лесния и безболезнен начин.

Имаме своите предимства, както и недостатъци, разбира се, но работим здраво, за да подобрим още повече функционалността. Насочени към българския потребител, ние осигуряваме дългосрочна поддръжка, помощ и обучение за работа на роден език. Наясно сме, че в днешно време почти всеки говори по един чужд език, но все пак има хора, които предпочитат да имат достъп до информация на родния си език, защото е по-разбираема за тях, особено ако става дума за техническа такава.
– Доколкото разбирам, зад разработката на StotinkaOS не стоят комерсиални намерения. Какво ви мотивира да работите по проекта през цялото това време?

Така е наистина. Проектът не е създаден с комерсиална цел, въпреки че както вече казахме, нуждите от финансиране са налице. На всички ни е ясно, че живеем в свят, в който всичко се заплаща. За момента трудно, но все пак успяваме да покрием текущите разходи. Проектът като цяло се разраства. Имаме идеи за нови подходи и внедряване на някои подобрения и търсим решения за да ги осъществим. Ще ги намерим каквото и да ни струва.

Какво ни мотивира? Водени сме от мотото “StotinkaOS за всички“. Стремим се да изградим една лесна и достъпна за всеки имащ интерес среда, която да е приятелски настроена. Готова да отговоря на въпроси, независимо дали те идват от експерти или напълно начинаещи потребители. Мотивира ни това, че ние също печелим, като работим по проекта, защото развиваме себе си със знания. Работата ни обхваща голям спектър от ИТ, като се започне от Linux администрацията, програмиране, уеб разработки и т.н., а това ни дава опит в тази посока. Мотивира ни и това, че почти всяка нормална държава в света има собствена известна Linux дистрибуция, за разлика от нашата. Хората там трупат знания и опит.

Убедени сме, че един ден свободният софтуер ще има своето водещо място, а потребителите ще започнат да му се доверяват все повече, защото, повярвайте ни, той не е никак по-лош от платения такъв. Считаме, че сме избрали и правилния момент, когато обществото започва да се пробужда и търси алтернативите.

Отворения код също така дава възможност за много повече контрол и самоконтрол. Той може да се окаже дори и решените на наболелите през последните години въпроси с шпионажа и събирането на лични данни от софтуерните гиганти, които разработват приложения със затворен код, където не е съвсем ясно как точно работят.

Мотивира ни и това, че както винаги сме казвали – искаме проекта да не се ограничава само в Linux дистрибуцията, а и да е „терен” за нови знания. Желанието ни е, заедно да се учим и развиваме, да споделяме знанията си, да комуникираме, като все повече навлизаме в света на свободния софтуер. Точно поради тази причина, когато бяхме поканени от един български университет да представим проекта и да изнесем лекция за Linux администрирането, ние приехме и осъществихме с радост това начинание.

 

– С кое срещате най-големи трудности? С какви предизвикателства се сблъсква екипът на StotinkaOS в личен и в професионален план?

Трудности винаги има под една или друга форма. За съжаление, в нашата страна притиснати от обстоятелствата сме започнали да мислим и действаме по различен начин. Изгубили сме доверие във всичко. Един от основните ни проблеми, който се стремим да решаваме, е да спечелим доверието на хората. Работим в тази посока, гледаме да информираме нашите ползватели за всичко и да работим открито.

В личен и професионален план основно за всеки от екипа ни, изглежда е липсата на време. Работата по проекта, неговото управление, администриране и развитие отнема доста време. За някои неща няма готови решения и се налага да ги учим и решаваме в движение, а това изисква много четене. Само който е работил по такъв проект, може да придобие представа колко обхватен и ангажиращ е той.

 

– Какво предстои за StotinkaOS? Какво да очакват българските потребители от операционната система по-нататък?

Планът ни е да развиваме и поддържаме паралелно двете версии StotinkaOS 6 – Ахинора и StotinkaOS 7 – Алгара. Ще поддържаме версиите както сме го обвили, съответно за версия 6 до 30 Ноември 2020 г., а за версия 7 – до 30 Юни 2024. Добавянето на още полезен софтуер в хранилищата (източника на софтуер) си остава важно за нас. Гледаме да работим в тази насока и да осигурим лесната му инсталация, за да не се налага да се компилира от потребителя. Така гарантираме и произхода на софтуера, както и това, че той няма да навреди. За да се подсигурим подписваме пакетите със собствен ключ, който гарантира, че точно ние сме издателя. По този начин се надяваме да привлечем повече потребители като отговорим на техните нужди.

Версия 6 остава в 32/64-битов вариант. Нейната цел е да задоволи нуждите на тези с по-стар и слаб хардуер, докато версия 7 главно остава насочена към потребителите с по-мощен хардуер и тя ще се разработва само в 64 бит. вариант. За момента имаме създадено собствено приложение – sos-easy-install, чрез което се правят някои настройки по системата. Също така може да се инсталира софтуер от трета страна източници само с няколко клика на мишката. В момента работим по подобряване на функционалността на приложението, както и по разширяване на възможностите му.

Работим и по създаване на WIKI платформа, в която да изнесем част от инструкциите „как се прави“, за да може хората лесно да достига до тази информация, а форума да остане основно място за задаване на въпроси и тяхното решаване. Предстои ни и обновление на уеб страницата, за да можем да съберем повече информация на нея. Пускането на алтернативни образи с различни графични среди би се харесало на нашите потребители. Имаме и още няколко идеи върху които работим, но тях ще ги запазим в тайна за момента. Рано е да ги обсъждаме на този етап.

 

– Много от проектите с отворен код днес се разработват с помощта на множество доброволни сътрудници и ентусиасти от open-source общността. Смятате ли да разширите екипа си по такъв начин и ако да, хора с какви умения или квалификация бихте желали да се свържат с вас?

Разбира се, отворени сме за всякакъв вид помощ и не изключваме възможността екипа да се разширява. Нужда от помощ в нашия проект винаги има. Както вече споменахме, той обхваща много области от ИТ. Полезно ще е да ни помагат хора в разработване и компилиране на пакети софтуер. Linux системни администратори, които да се включват в решаването на проблеми на потребителите и писане на ръководства от вида “как се прави”. Уеб разработчици за платформите обслужващи дистрибуцията. Дизайнери и графични артисти за брандирането. Тестери и QA, които да осигуряват обратна връзка и да пишат рецензии за приложенията. Преводачи и писатели, които да помагат в осигуряването на комуникационните процеси, както и оформянето на статии. Хора, фирми или организации, които могат да предоставят някакъв вид услуга. Например както вие подкрепяте проекта, като помагате с разпространението на информацията за него.

Източник: pcworld.bg

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *